Съдебната палата в Русе, един от емблематичните архитектурни паметници на града, е физически преградена от розови бетонови корита. От месец май, централният вход, откъм площад "Свобода", е блокиран с масивни кашпи, целящи да отделят гражданите от магистратите. Обикновените граждани, които всъщност финансират съдебната система, са принудени да минават през тясната странична врата, станала единственото достъпно място за тях.
Проблемът с достъпа до правосъдие се появи през пролетта на 2020 година, когато, заради пандемията, беше въведена заповед, която раздели потоците от хора. Централният южен вход остана запазен само за съдии, прокурори и служители на администрацията, а адвокатите и гражданите бяха насочени към източния вход откъм улица "Райко Даскалов".
Шест години по-късно, пандемията отдавна не е тема, но очевидно институцията е приела удобно решение за изолация. Временнaта мярка е се е трансформирала в устойчива бариера. Главната дирекция "Охрана" аргументира решенията си с необходимостта от сигурност. Техниката за проверка, рентгените и металдетекторите са монтирани на страничния вход, докато за централизирания вход, проектиран да обслужва гражданите, поддържането на подобни скенери е било оценено като логистично невъзможно и финансово неоправдано.
Централният вход сега се отваря само за специални събития, което оставя впечатление, че правосъдието е се е барикадировало от хората, на които би трябвало да служи.
Общественото недоволство
Желанието за създаване на буферна зона пред входа на съда е реализирано по начин, предизвикващ недоволството на много русенци. Масивни бетонови корита, боядисани в розово, са поставени пред монументалната фасада.
Петър Иванов критикува естетиката на решението, наричайки ги "розови бетонови корита-ковчези".
Той се пита дали има друг град, където на централния площад да се намират боядисани в розово бетонови корита, пълни с пръст. Припомня опити в миналото Паметникът на свободата да бъде ограден с желязна ограда, коментирайки, че подобни архитектурни намеси рушат добрата репутация на Русе.
Иванов завършва с разочарование, подчертавайки, че с подобни решения, Русе сякаш постигна отрицателен рекорд.
Разлом между институции и граждани
Институционалните аргументи предполагаха, че магистратите не трябва да имат неконтролирани контакти с гражданите извън залата. Това обаче е довело до символичен разлом. Докато магистратите влизат спокойно през парадния вход, обикновените граждани, свидетели и жертви на престъпления са принудени да чакат на опашки пред страничния вход. Розовите бетонови корита остават символ на институционално високомерие, което предпочита да изолира, вместо да намери цивилизован начин за посрещане на данъкоплатците.
